Представителни подразделения от Сухопътните войски взеха участие в честванията по повод 137-ата годишнина от освобождението на градовете Асеновград и Хасково от османско иго.
Вчера, 18 януари, пред паметника на генерал Виктор Дандевил в гр. Асеновград, военнослужещи от състава на в.ф. 24490 участваха в ритуал по повод отбелязването на годишнината. Бяха поднесени цветя и венци на признателност от местни и общински организации и съюзи, представители на политически организации и граждани.
На честването присъстваха още и кметът на община Асеновград доктор Емил Караиванов, председателят на общинския съвет доктор Светозар Шуманов, народни представители от Асеновградски избирателен район, свещеници от Асеновградската духовна околия, ученици, жители и гости на града.
В ритуал по поднасяне на венци и цветя в Хасково участва днес, 19 януари, представително подразделение от военно формирование 52740. Ритуалът се състоя пред паметника морена - символ на Освобождението на града.
Паметта на загиналите за Освобождението на Хасково заедно с военнослужещите почетоха и Областният управител на Хасково Добри Беливанов, представители на общинска администрация, на военнопатриотични и други организации, ученици и граждани.
Паметната плоча /морена/ е посветена на 70-те обесени българи от Хасково през 1877 г. Паметният текст гласи: “През 1877 г. в този район са обесени 70 българи, свидни жертви за Освобождението на България от османско иго.” Имената остават неизписани, но е запазен споменът за загиналите хасковлии през лятото на 1877 г., в трагичните дни на настъплението на Сюлейман паша към Стара Загора.
Десетки хасковлии увисват на седемте бесилки, издигнати на това място, други са изклани или заточени. В началото на 1878г. Хасково е оставен в ръцете на черкезите и башибозуците.
На 7 (19) януари 1878 г. авангардът на генерал Гурко приближава Хасково откъм село Клокотница. В 11 часа командирът на групата разузнавачи щабс–капитан Виламов докладва, че е превзел града. Щастливите българи се събират пред църквата “Св. Богородица”, която с камбанен звън известява за голямото събитие. Народът, воден от свещеници с икони и хоругви, излиза извън града, за да посрещне с хляб и сол приближаващата дивизия на ген. Гурко.
На 8 (20) януари в Хасково пристигат и отрядите на ген. Скобелев – младши, които при с. Стойково разбиват изтеглящия се към Одрин турски обоз. На следващия ден от Чирпан идват частите на ген. Карцов, които наброяват 8 хиляди щика и 12 оръдия. Два батальона са оставени да охраняват Хасково, а останалата войска е изпратена в близките села, за да преследва останките от разбитата турска армия. На 12 (24) януари жителите на освободения град тържествено посрещат големия руски пълководец ген. Гурко, който е настанен в една от най-хубавите възрожденски къщи в Хасково /днес “Гуркова къща”/. Друг любопитен факт, свързан с Освобождението на града е този, че именно тук за пръв път по време на войната се срещат двамата руски генерали с фамилия Скобелев – баща и син.
Паметната плоча /Морена/ се превръща през годините в място на почит към загиналите и Освобождението на Хасково.