Уважаеми господин заместник-министър председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната,
Уважаеми господа генерали, адмирали и офицери,
Уважаеми дами и господа,
Благодаря за поканата и възможността да ви приветствам с участието ви в международната научна конференция под стратегически формулираната тема „Въоръжените сили 2040“.
Благодаря на организаторите от Института за перспективни изследвания за отбраната на Военна академия „Георги Стойков Раковски“, както и на АФСЕА - София, за това, че редовно инициират дискусии по ключови теми в областта на отбраната.
Такива форуми дават възможност за среща на визионери. На хора с ценни познания, с дълбочинен, съзидателен и прозиращ напред във времето поглед.
Оценявам високо присъствието днес на представителите на военното и политическо ръководство на Министерството на отбраната, видовете Въоръжени сили, институции, структури на НАТО, научната общност, национални и международни университети, и неправителствения сектор.
Дискусии като днешната предоставят практическо поле за обмяна на опит, гледни точки и препоръки. Идентифицират липсващите способности и очертават насоки за усъвършенстване на вече изградените такива.
Срещи като настоящата обединяват три компонента от първостепенно значение – военна експертиза, политическа воля и научна мисъл. Постигането на единение, при отчитане на обществените очаквания и спазване на законосъобразността, води до формулирането на верни решения за справяне с отдавна известните ни проблеми и очертаването на точни насоки за развитие на Въоръжените ни сили в краткосрочен и по-дългосрочен план.
Категоричен съм обаче, че идеите, посланията и посоката, които определяме всички заедно на форуми като настоящия, не трябва да остават само добри пожелания и прозорливи размисли! Не трябва да оставят следа единствено в протоколите или отразяващите публикации в медиите. Те трябва да носят своето реално, практическо приложение. Да водят до градивни действия!
Защото нашите Въоръжени сили се намират в ключов момент от своето развитие. С годините на системно недофинансиране на сектора се допусна съществуващият дисбаланс между възможности, способности и разполагаем финансов ресурс.
В същото време – свидетели сме на значителни промени в средата на сигурност. Светът се изменя пред очите ни. Огнищата на конфликти са все по-близо до нашите граници. Използването на хибридни средства за въздействие става все по-мащабно. Това поставя сериозни предизвикателства пред Въоръжените сили и техните отбранителни способности.
Вярвам, че има много истина в думите „Най-добрият начин да предскажеш бъдещето си – е да го създадеш“. За да начертаем по-ясно и предсказуемо утре – днес трябва да положим основите, да набележим вярната посока, да работим превантивно и с мисъл за бъдния ден!
Ако искаме през 2040-та година да имаме Въоръжени сили, които са подготвени за адекватен отговор, окомплектовани и отговарящи на средата на сигурност към онзи предстоящ момент – трябва да планираме тяхното развитие сега!
За да сме адекватни тогава, трябва да разполагаме с изготвени алгоритми за навременна реакция. Да работим активно за постигането и утвърждаването на необходимите на страната ни отбранителни способности. Защото още римляните мъдро са казали: „Победата обича подготвените!“.
Отговорът на въпроса „Как да постигнем това?“ се крие в самите императиви на отбранителната способност. В тези фундаментални изисквания и тяхното изпълнение се съдържат условията за изграждане и поддържане на Въоръжени сили, които отговарят напълно на динамично променящата се среда на сигурност.
Тези императиви се изразяват в следните взаимосвързани и комплексни, взаимозависими и допълващи се компоненти: доктрини, организация, обучение и подготовка, лидерство, материални средства, личен състав, съоръжения и оперативна съвместимост. Разбира се, както във всяка система – липсата или ограниченото постигане на резултат при някой от тези елементи, води до непълноценно развитие на цялата структура. Затова са необходими паралелни и целенасочени усилия по всеки от посочените параметри.
Започвам с развитието на концепциите за попълване на недостига от способности. От ключово значение е да поддържаме в актуално състояние стратегическите и доктринални документи на Въоръжените сили и да ги адаптираме спрямо промените в средата на сигурност.
На следващо място, периодичните стратегически прегледи на отбраната способстват за усъвършенстване структурата на Въоръжените сили и адаптирането й към съвременните тенденции в отбранителния мениджмънт.
Основният принцип на подготовката – „Да се учим на това, което е необходимо на война”, логично поставя доктрините в ролята на фундамент, върху който трябва да бъде изградена съвместната подготовка. Тя е ключът към всеки успех и затова не трябва да спира стремежът ни към усъвършенстване на подготовката и използването на най-съвременни методи и оръжейни системи.
В динамиката на промените, Въоръжените сили повече от всякога ще се нуждаят от добре подготвени лидери! Тук е ролята на академичната общност – да вниква изпреварващо в промените и да оптимизира учебните планове и програми. За да подготвя и изгражда лидери на бъдещето, способни да се справят с предизвикателствата на новото време.
Не мога да си представя бъдещите Въоръжени сили без модерна система за логистика и снабдяване. В хода на всяка военна операция от критично значение е доставянето на материални средства и услуги в точното време и място. Затова развитието на икономиката и индустрията на страната е от съществено значение за ефективността на логистичната система на Въоръжените сили.
В бъдещата оперативна среда Въоръжените ни сили се нуждаят от модерни оръжейни платформи и системи. Както знаете, в тази насока е в ход процедура по реализиране на инвестиционни проекти за тяхната модернизация. Това ще позволи в следващите години поетапно придобиване на нов тип самолет за Военновъздушните сили, патрулни кораби за Военноморските сили, бойни бронирани машини и специална техника за Сухопътните войски. Реализацията на тези проекти, заедно с модернизацията на вече придобити оръжейни системи и екипировка, ще позволи поддържането и придобиването на нови отбранителни способности от Въоръжените сили на Република България!
Предизвикателствата в изменящата се среда на сигурност, пред които ще се изправим, са все по-разнородни и е немислимо да се справим сами. Затова участието в съюзи, коалиции и инициативи и занапред ще е от стратегическо значение за справянето с потенциални рискове и заплахи. Това обуславя стремежа ни към постигане на високо ниво на оперативна съвместимост с нашите съюзници и партньори от НАТО и Европейския съюз.
Но всичко изброено дотук е невъзможно без хората! Те са устоите, те са фундаментът на Въоръжените сили. Дори и най-модерното въоръжение, без добре обучени и подготвени военнослужещи, е само купчина безполезно желязо! Ето защо в бъдеще функционирането на Въоръжените сили е немислимо без добре мотивиран и подготвен личен състав.
Завършвам умишлено своето изложение именно с този императив – личния състав. Защото той представя едни от най-болезнените аспекти от работата на ангажираните лица – осъзнаването на крещящата важност на човешкия фактор и предприемането на спешни и бих казал – закъснели, мерки за задържането на хората в системата, както и за връщането на интереса към военната професия сред младите, когато те избират своя професионален път.
Накрая бих искал да обобщя. За осигуряване нужните подготовка, адаптивност и гъвкавост на Въоръжените ни сили – необходима е визия за тяхното развитие. А след изготвянето й, тя стриктно, категорично и последователно да се спазва.
Точно затова приветствам поставянето на акцента за развитието на Въоръжените сили в по-дългосрочен период. Този подход подчертава мащаба на мислене и отговорността на институциите, които имат отношение към сигурността. А форуми като тази международна научна конференция представляват важна платформа за размисъл и подтикват към сериозни, дългосрочни решения всички нас - военнослужещите от стратегическите нива във военната йерархия, политиците и експертите по сигурността.
За нас – хората под пагон, да бъдем резултатни в дейността си по гарантиране на военната, националната и колективната сигурност, е не само въпрос на чест, но и на изпълнение на конституционни задължения и най-вече на професионален дълг!
Пожелавам на всички участници във форума успешна и резултатна работа!