С тези думи започна  официалното представяне на двете книги  „Каймакъ-Чаланъ” и „Епопеята на Добруджа” на Красимир Узунов,  президент на Информационна агенция и Радио верига „Фокус” днес, 02.01.2017 г., в сградата на бул. „Тотлебен” № 34.  Събитието се осъществи по покана на командира на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев. Присъстваха командващият на Съвместното командване на силите генерал-лейтенант Любчо Тодоров, както и военнослужещи от СКС и СВ.

Двете книги са посветени на героизма и безсмъртието на българските герои, участвали в Първата световна война (1914-1918) и в битката, водена през септември-октомври 1916 г. на връх Каймак-Чалан.

Досега, за малко-повече от година, книгата „Каймакъ-Чаланъ“ е представена в почти цялата страна, като заедно с автора неотлъчно присъства и вицеадмирал от запаса Пламен Манушев, бивш заместник-началник на отбраната.

Събитието започна със ставане на крака и посрещане на българското знаме.

С прочувствен и увлекателен разказ на събитията, станали по време на Първата световна война, вицеадмирал Манушев увлече аудиторията, като с кратки откъси от книгите направи присъстващите съпричастни на това велико време, останало в забвение за следващите поколения.

„Тя е предизвикателство към паметта на всички българи и предизвикателство към пътя, по който сме избрали да вървим!

Живата история на случилото се в онези далечни години е част от нашата родова памет за всички загинали българи в тази война. Но тя е и вдъхновение за всички днешни българи, които също като предците си са готови да застанат под българското знаме и да защитават свободата на България”.

Представянето продължи с изказване на автора на книгите Красимир Узунов, който сподели, че е направил художествено описание на случващите се събития, като е използвал стари дневници, препредавани от поколение на поколение разкази, исторически данни и др.

По време на представянето на слайд шоу аудиторията имаше възможност да наблюдава кадри от историческия връх.

„Това е една книга, която заслужава да достигне до по-голям кръг от читатели, защото тя е наистина пример за национална гордост, величие и патриотизъм – каза в заключение генерал-майор Боцев.

                     *                             *                           *

Повече от 8 000 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на Нидже планина и до днес не могат да намерят покой в безименните си и запустели гробове.

В края на август и в началото на септември 1916 г., на Каймак-Чалан се качват малко над 6 000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г., от Каймак-Чалан слизат по-малко от 800 от тях.

Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали.

За да се превърнат във вечни часови на Каймак-Чалан!

За да се слеят завинаги с вятъра, с изгорената пръст и ранените скали!